Двата цикъла на промяната

Много често мислим за промяната линейно - нещо не върви както трябва в иначе добрия план, оправяме го и продължаваме напред. Моделът на “двата цикъла” (two loops), разработен от американския институт Беркана и практици на международната мрежа Art of Hosting ни дава един друг, по-органичен и системен поглед към промяната. 

В природата е напълно естествено да имаме периоди на зараждане и разцвет (пролет), растеж (лято), плодородие и прецъфтяване (есен) и затихване и почивка (зима). И е напълно нормално нещата да умират постепенно, за да се родят нови. Като приема тази метафора, моделът на “двата цикъла” ни представя едновременното западане на старото (стари системи, начини на правене на неща, модели) и зараждането на новото. Както природните, така и човешките системи не се променят под заповед, а в отговор на обстоятелствата в средата около тях. И ако разберем тази цикличност, ще избегнем някои често срещани предизвикателства.

Докато старото започва да залязва, се раждат иновации

След като достига своя пик старата доминираща система неминуемо започва да залязва, като признаците за това не винаги са очевидни за всички (лявата крива на графиката). В същото време на границата на системата или дори извън нея иноватори (или “скаути”) започват да изпробват нови подходи (например методи като Монтесори или онлайн уроци), като голяма част от тях дори не достигат до някакво сериозно развитие. Усещането, че нещо ново е необходимо обаче е силно и подхранва тяхната енергия. Ако вземем за пример образователната система - докато едни хора вярват в основната система, други отиват в другата крайност - изваждат децата си от училище и експериментират с иновативни подходи и методи.

Героите на старата система

Докато това се случва, доминиращата система продължава да функционира почти безпрепятствено, макар и да показва знаци, че нещо не е наред. В нея има хора - “самураи с вратовръзки”, които осъзнават посоката на развитие и нуждата от новото, но избират да останат и да поддържат и омекотят загиването на старото. В нашия пример с образованието - с течение на времето става все по-ясно, че системата не дава това, което децата, а пък и обществото и икономиката имат нужда. Все още обаче мнозинството от децата са част от нея и тя няма как да бъде променена веднага. Отделни учители, директори, общински власти изпробват нещо ново, но като цяло остават в рамките на общоприетото и поддържат нещата в ред.

Иноваторите набират скорост

С течение на времето “скаутите” започват да формират връзки помежду си, да обменят опит и да си сътрудничат. Тук идва важната роля на онези хора, които са добри в това да изграждат връзки. В примера с образованието това са коалициите от организации, преминаването от отделни опити в по-системни усилия и експериментални училища. Организират се конференции, публикуват се статии.

Тези връзки започват да дават плодове и постепенно започва да се изгражда “новото нормално”, което вече не е някъде отстрани, а силно и разпознаваемо. В този етап е важна ролята на хората, които могат да го подхранват, да го стабилизират и да го изведат към доминираща роля. И в крайна сметка когато условията го позволяват това “ново нормално” всъщност става все по-нормално и взима все по-голяма част от “пазара”. В примера с образованието в България, може би алтернативните подходи са някъде в този стадий - след формирането на връзки между “скаутите”, но и още не съвсем “мейнстрийм”. Стандартната образователна система продължава да функционира до голяма степен както преди, но е вече напълно ясно, че тя ще се промени и това не е мечта, а въпрос на време. 

Мостове между старото и новото

Тук идва и моментът с изграждането на мостове между старото и новото. Има един тип хора, които са добри в това да свържат “самураите с вратовръзки” с иноваторите, така че да сътворят нещо ново и да вземат доброто и от двете системи. Една от големите опасности при процеси на промяна е да се отрече всичко от старата система и да се търси иновиране на всичко. Пример за мост в образованието е въвеждането на система Монтесори в общински детски градини в Пловдив.

Новото нормално след време достига своя пик, а междувременно вече са започнали да действат новите “скаути”, които рано идентифицират нови възможности. И така цикълът се повтаря. Нещо трябва да умре (по възможност грациозно, а не с колапс), за да се роди новото (препоръчително плавно и мирно, а не с революция и разрушение).

Къде се намирате вие? Коя е вашата роля в този модел? Какво е да сте там - какви предизвикателства и възможности виждате?

Антон Вълков