Животът се случва, докато си правим планове

Дълъг и структуриран процес на стратегическо планиране. Внимателен анализ и проучване на средата. Ясно начертан план в няколко фази за месеци и години напред. Контролни механизми за следене на плана и “мотивиране” на хората да го постигнат. Усещане за стабилност и предвидимост. Няма как да не сте били герои в стратегическия план на някоя организация, в която сте работили. И сигурно сте били част от разговор на тема “защо не се получиха нещата”.

Традиционният начин на планиране и програмиране - било то в бизнеса или пък в обществената и социалната сфера, стъпва до голяма степен на разбирането на организациите като механистични системи. Разделяме нещата на съставните им части, анализираме, планираме и изпълняваме. Често той работи много добре - особено когато проблемите, които трябва да решава, са чисто технически. Например да разкрием нова производствена мощност. Или пък да построим нов мост.

Когато обаче този модел на работа се сблъска с контекст, който по своята същност е комплексен и непредвидим, нещата се объркват. Какво правим, когато осъзнаем, че дадена фаза от плана няма много смисъл в светлината на нова информация, която имаме. Или пък група заинтересовани страни е недоволна от част от стратегията, за която експертите ни твърдят, че е базирана изцяло на факти. 

Живият живот ни дава поводи постоянно да променяме и адаптираме плановете спрямо средата. Какво би било, ако това е част от плана по дизайн? Не неприятна ситуация, с която трябва да се съобразим, а част от процеса. Процес, който стъпва на включването на разнообразни гледни точки, експериментиране и търсене на работещи решения, тук и сега, а не теоретични идеи, изработени от скъпи външни консултанти.

В проблеми като преструктуриране на бизнеса, измисляне на нови продукти и услуги, трансформация на цели социални системи, изграждане на устойчиви общности и т.н. старият начин на планиране просто не е адекватен.

Има нужда от нещо ново, което да ни помага да вървим между хаотичността на постоянно променящата се среда и необходимостта от ред и структура, за да постигнем добри резултати.

—

Антон Вълков