Има сътрудничества и сътрудничества
Сътрудничество е едно от онези понятия, които чуваме толкова често, че почти се е изпразнило от съдържание. Онова, което го изпълва със смисъл, са въпросите “Защо?” и “Как?”. Защото има сътрудничества и сътрудничества.
Сътрудничества, в които всеки знае как и къде точно допринася за осъществяването на дадена идея. Като на поточна линия. Задачата е ясна, механистична и с ясна крайна цел.
Има сътрудничества, в които има поле за креативност и не всичко е предварително начертано, но посоката е ясна и често дирижирана от един човек или група. Като в симфоничен оркестър. Там нещата са по-сложни, но все пак имаме “отговор”, който гоним.
Има обаче и предизвикателства (и все повече ще ги има), които нямат ясен отговор, в които се крият много възможности и за които “повече от същото” не е достатъчно. Наричаме ги комплексни. Тогава имаме нужда от сътрудничества, които позволяват на различни гледни точки да се срещнат и да сътворят нещо качествено ново.
Такива предизвикателства и сътрудничества са в центъра на нашата работа. И често виждаме, че един от проблемите с начина, по който работят организациите е, че се опитват да вместят комплексни предизвикателства в обувките на прости такива. Да симулират сътрудничество, да го дирижират. И тогава резултатите са предвидими и неработещи.
И нека бъдем честни. Да създадеш условия за съвместно създаване (co-creation) не е лесно. Изисква се време, автентичност (и уязвимост) и кураж да влезеш в зоната на учене и дискомфорт. Да пуснеш контрола и да позволиш на нещо ново да се зароди. Неща, които не се учат в проектния мениджмънт, а изцяло обръщат начина, по който работим и качеството на резултатите, които постигаме.